В края на този урок студентите трябва:

(1) да знаят качествата, които правят Исус велик учител.

(2) да научат практични методи, чрез които да станат по-добри учители.

(3) да планират задания, чрез които студентите ще бъдат по-добре подготвени за часовете.

Когато изцяло са завършили подготовката си, нашите студенти ще бъдат като техния учител.

► В края на този урок няма задание. В рамките на урока има включени малки задания в секциите „Практическо приложение на урока.“ Някои задачи ще изискват писмена работа или някакво действие. Други са само за размисъл или дискусия. Изпълнявайте всяко задание докато минавате през материала на урока.

Едно от най-силните изказвания относно силата на обучението принадлежи на Исус. „Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ (Лука 6:40). Исус знаеше, че след като подготви учениците Си, те ще отразяват собствения Му характер. Ето защо Той вложи много енергия в обучението на дванадесетте апостоли.

В някои църкви неделните учители са хора без опит и подготовка. На обучението на новоповярвалите и малките деца не се отделя особено внимание.

За нас като църковни водачи обучението трябва да има същия приоритет какъвто имаше за Исус. Задачата на учителя е много важна, ако учениците трябва да придобият неговия характер. Трябва да обучаваме учителите да следват примера на Исус, най-великия Учител.

► Помислете какво вече знаете за стила на поучение на Исус. Посочете три или четири характеристики, които Го правят много добър учител. Сега помислете за на-добрия учител, който вие сте имали. Посочете три или четири характеристики, които отличават този човек като много добър учител. Колко от характеристиките на двамата се припокриват?

Съдържанието на Исусовото поучение беше основано на Неговия характер. Поучението на Исус произлизаше от сърцето Му. Какво сърце има един велик учител?

Исус, най-великият Учител, разбираше нуждите на Своите ученици

► Прочетете Лука 4:16-21.

Учителите в училище подготвят план на урока за всеки ден, който отразява това, което те искат да постигнат във всеки клас. Един план на урока изглежда горе-долу така:

• Цел: Учениците ще се научат да събират дроби.

• Дейност: Учениците ще решат задачите от 1 до 20 на страница 89 от учебника.

Исус имаше план за служението Си, но той не включваше страници от учебник. Учебният план на Исус беше фокусиран върху нуждите на учениците Му. Исус каза за какво беше изпратен:

• Да благовества на сиромасите

• Да прогласи освобождение на пленниците

• Да прогласи проглеждане на слепите

• Да пусне на свобода угнетените

• Да прогласи благоприятната Господна година (Лука 4:18-19).

Целите на Исус посрещаха нуждите на Неговите ученици. Те не бяха богатите садукеи, които управляваха Храма в Йерусалим и притежаваха политическата власт в Синедриона, а обикновени хора, страдащи под натиска на Рим. Някои от тях бяха слепи или куци. Една голяма част бяха бедни и изнемогваха под непосилно високите данъци.

Учебният план на Исус беше прост: да посрещне нуждите на учениците Си. Той щеше да освободи пленниците, да отвори очите на слепите. В юдейския календар юбилейната година е била година на празнуване. Дълговете са били опрощавани, земята е била връщана на оригиналните й собственици, робите са били освобождавани. Исус заяви, че е дошъл да прогласи Юбилейната година за потиснатите.

По време на земното Си служение Исус посрещна нуждите на учениците Си. Той не винаги даваше на хората онова, което искаха, но им даваше онова, от което се нуждаеха. Самарянката искаше вода, а се нуждаеше от изкупление (Йоан 4:7-42). Петър искаше да лови риба, а се нуждаеше от мисия (Матей 4:18-22). Всеки път Исус отговаряше на най-дълбоките нужди на конкретния ученик.

► Прочетете Марк 10:17-22.

В тази история за един богат младеж, който дойде при Исус, авторът разказва: „А Исус, като го погледна, възлюби го.” Думата погледна в този стих е повече от обикновен поглед. Тя означава да гледаш отблизо и да видиш ясно. Исус видя сърцето на младия човек. Останалите може би са видели само един млад богаташ, но Исус видя едно гладно сърце.

► Прочетете Марк 16:1-8.

Представете си срама на Петър след като се беше отрекъл от Исус. Дори радостта от възкресението е била помрачена от срама при спомена за пропяването на петела. В тази ситуация ангелът каза на Мария: „Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.“ Исус знаеше, че от всички ученици Петър най-много се нуждаеше от насърчение. Другите виждаха един страхливец, който се отрече от Учителя си. Исус видя един паднал ученик, който имаше нужда от възстановяване.

Исус знаеше, че не можем да обучаваме ученици, ако не ги разбираме. Ако искате да спечелите сърцето на ученика, трябва да мислите като него. Трябва да разбирате сърцата на вашите ученици. Учителят трябва да изучава своя предмет, но още повече той трябва да изучава своите ученици. Необходимо е да разбирате нуждите на вашите ученици.

Практическо приложение на урока

► Помислете за онези, които обучавате (формално или неформално). Изберете някой ученик, който минава през трудно време. Съставете списък с практични неща, които можете да направите, за да посрещнете неговите нужди.

Исус, най-великият Учител, беше търпелив

Исус проявяваше търпение към онези, които се обръщаха срещу Него.

► Прочетете Йоан 6:41-71.

Тази история се случва по време на важен момент на преход в служението на Исус. През предходната година Исус беше много популярен. Хората бяха удивени от чудесата и се бяха наситили с хляба и рибите. Сега Исус обяви: „Аз Съм хлябът на живота.“ Думите Му смутиха слушателите Му. „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ След това много от учениците Му се отдръпнаха и вече не Го следваха.

Исус поучаваше хиляди като знаеше, че мнозина няма да приемат учението Му. Той поучаваше дванадесетте, знаейки, че един от тях беше дявол (Йоан 6:70). Той беше търпелив учител.

Исус проявяваше търпение към онези, които не Го разбираха.

► Прочетете Марк 8:27-33.

Исус беше търпелив с учениците, които схващаха бавно. Забележете колко пъти в евангелията се говори за съмненията и слепотата на учениците. Дори когато Петър казва „Ти си Помазаникът“, той не разбира какво в действителност означава това. Само няколко стиха по-късно Исус смъмри Петър за погрешните му идеи.

► Прочетете Йоан 3:1-21.

Исус се отнасяше търпеливо към фарисеите, които не разбираха учението Му. Когато Никодим беше объркан, Исус попита учудено: „Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?“ Никодим трябваше да знае, че Езекиил е предсказал, че един ден Израил ще се роди от вода и от Дух. Вместо да се откаже, Исус търпеливо преподаде урока на Никодим.[1]

Ето една добра проверка за търпението на учителя: „Колко пъти съм готов да повторя един и същ урок, преди да се откажа?“ Исус обучаваше Своите ученици с голямо търпение. Ако те бяха отворени да слушат, Той продължаваше да ги учи. Исус, най-великият Учител, беше търпелив.

Практическо приложение на урока

► Изкушавате ли се да се откажете от ученици, които учат по-бавно? Разочаровате ли се, когато не откликват на това, на което ги учите? Как можете да проявите търпението на най-великия Учител към онези, които обучавате?

Исус, най-великият Учител, обичаше Своите ученици

► Прочетете Марк 6:30-34.

Исус преведе учениците Си през Галилейското езеро, за да отидат на усамотено място, където да си починат от непрестанния натиск на тълпите и служението. Хиляди хора видяха накъде се беше запътил Исус и се завтекоха по брега, за да Го срещнат. На брега Исус се изправи пред множество от 5000 мъже, без да се броят жените и децата. Когато видя тълпата, “смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща“ (Марк 6:34). Исус, най-великият Учител, поучаваше, защото обичаше учениците Си.

По-рано в урока прочетохме историята за богатия младеж, който си тръгна наскърбен, защото не искаше да плати цената, за да следва Исус (Марк 10:17-22). „Исус като го погледна, възлюби го“ (Марк 10:21). Най-великият Учител обичаше дори ученика, който си тръгна.

Исус състрадаваше на тълпите, на отделните хора и дори на онези, които Го отхвърляха. Един проповедник проповядвал проповед, озаглавена „Юда, ученикът, когото Исус обичаше.“ Този проповедник е разбирал, че Исус показа любов дори на Юда и го обичаше до края, въпреки че знаеше, че щеше да Го предаде.

Лесно е да обичаме учениците, които идват навреме, пишат си домашните и проявяват желание да учат. Трудно е да обичаме Юда, който ни предава, богатия младеж, който ни изоставя и Петър, който все не е разбрал. Исус, най-великият Учител, ни показва, че трябва да обичаме дори учениците, които ни създават трудности.

Практическо приложение на урока

► Помислете за ученик, който е труден за обичане. Може да е член на екипа, който се противи на вашето лидерство или член на църквата, който ви критикува. Започнете да се молите: „Боже, за мен е битка да обичам този човек, но знам, че Ти го обичаш. Моля Те, помогни ми да го видя през Твоите очи. Помогни ми да го обичам, така както Исус обичаше Своите ученици.“

В „Сърцето на най-великия Учител“ видяхме характера на Исус. Цялото поучение на Исус беше основано на Неговия характер. В „Ръцете на най-великия Учител“ ще разгледаме методите, които Исус използваше. Ако искаме да поучаваме като Него, трябва да прилагаме Неговите методи.

Исус, най-великият Учител, комуникираше Своите цели

► Прочетете Лука 5:1-11.

Когато Исус поучаваше на брега на Галилейското езеро, тълпата Го притискаше и Той се качи в рибарската лодка на Симон Петър.[1] След като свърши да поучава, Исус каза на Петър: „Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите си за улов“ (Лука 5:4).

Симон беше опитен рибар и беше прекарал цялата нощ в безуспешни опити да улови риба. Той знаеше, че нямаше смисъл да се опитва да улови нещо по това време, но се покори на Исус. За голяма изненада на Петър рибарите се върнаха с много богат улов. Исус каза на Петър: „Отсега човеци ще ловиш” (Лука 5:10).

Като всички добри учители, Исус ясно обясни на учениците Си Своите цели. В деня на Петдесятница Петър показа, че беше готов да изпълни поставената му от Исус цел.

Ефективните учители комуникират целите си. Те казват на учениците: „Ето това ще научите днес.“ В края на урока питат: „Какво научихте днес?“ и се уверяват, че учениците виждат поставената цел на урока като изпълнена.

Практическо приложение на урока

► Следващият път, когато преподавате, запишете целта на урока на дъската, където учениците могат да я видят. Нека целта бъде описана ясно и лесна за разбиране. Представете я в началото на урока. В края на урока попитайте учениците: „Постигнахме ли целта си?“

Исус, най-великият Учител, осигуряваше възможности за практика, последвана от допълнителни инструкции

Ефективното обучение не е само лекции, същинското учене изисква практика.

► Прочетете Лука 10:1-24.

Тези ученици още не бяха напълно обучени, но Исус им позволи да практикуват уроците, които им преподаваше. Когато се върнаха от пътуването си, те Му разказаха как са послужили. Той видя, че те не са разбрали уроците и им даде още указания. Също така ги насърчи: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате!“ (Лука 10:23). Исус им даде допълнителни инструкции след тяхната практика.

Не е достатъчно да предоставяме възможности за практика. Практиката трябва да бъде оценена и последвана от допълнително обучение. Всички сме чували израза „Съвършенството се постига с практика.“ Това не е съвсем вярно. Погрешната практика не води до по-добри резултати. По-добре би било да се каже „Съвършенството се постига с практика, последвана от допълнителни инструкции.“ Ефективният водач ще предоставя на учениците си възможности за практика, ще им дава обратна връзка, ще ги насърчава и ще им дава насоки.

Павел разбира стойността на практиката, последвана от допълнителни инструкции. Той обучава Тимотей и Тит и ги изпраща да служат. В посланията до тях Павел им дава допълнителни указания. Той дава насоки на учениците си, докато те прилагат на практика преподадените от него принципи за служение.

В едно училище в Южна Африка всеки ученик трябвало да научи наизуст 1Коринтяни 13 и да го рецитира през класа. Един от учениците се борил със задачата седмици наред. Не можел да помни добре и много се срамувал пред съучениците си. Един ден той най-накрая успял да рецитира цялата глава пред класа.

Когато приключил, другите ученици станали на крака и го аплодирали. Защо? Тази глава е за любовта и учителят ги научил, че любовта насърчава другия. Като аплодирали своя съученик, те приложили на практика урока от 1Коринтяни 13. Ефективните учители насърчават учениците си да практикуват принципите, които научават.

Практическо приложение на урока

► Дайте възможност на учениците ви да практикуват наученото. Ако обучавате млади пастори, дайте им възможност да проповядват, да посетят болен човек или да благовестват. След като са приключили със задачата, оценете как са послужили, дайте предложения за подобрение и ги насърчете като посочите нещата, с които са се справили добре.

Исус, най-великият Учител, беше гъвкав

Помислете за множеството места и ситуации, в които Исус поучаваше:

• На брега на езерото (Лука 5)

• По време на буря (Лука 8:22-25)

• Чрез премеждието на един ученик (Матей 14:25-33)

• Когато посетители прекъснаха поучението Му (Матей 12:46-50)

• Когато беше в храма (Матей 24)

• Когато разкриха покрива на стаята, където поучаваше (Лука 5:18-26)

Представете си учениците, които са се върнали вкъщи след чудото в Лука 5:18-26. Те никога не са забравили урока, който са научили за силата на Исус. Лука пише: „и те всички се удивиха и славеха Бога, и изпълнени с боязън, казваха: Днес видяхме пречудни неща” (Лука 5:26).

Исус беше достатъчно гъвкав, за да знае, че добрият учител разпознава подходящия момент, когато учениците са готови да учат. В евангелието от Лука виждаме илюстрация на този принцип. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим” (Лука 11:1). Исус се възползва от момента, за да им преподаде урок за молитвата.

Влизайки в стаята за урока си по пиано, осемгодишната Абигейл закрещяла: „Котката ми умря тази сутрин!“ Тя не искала и да знае за разучаване на гами или техники за свирене на пиано. Обаче когато учителят й предложил да свирят „Моето любимо коте“, Абигейл се съгласила – „Ще се науча да свиря това в памет на моята котка!“

Като учители ние трябва да слушаме нашите ученици и да реагираме на тяхната ситуация. Трябва да проявяваме гъвкавост в преподаването, както го правеше най-великият Учител Исус. Необходимо е да адаптираме уроците си към нуждите на нашите ученици.

Практическо приложение на урока

► Гъвкави ли сте във вашето преподаване? Планирайте поне два различни начина, по които да представите даден урок. Ако обикновено изнасяте лекция, планирайте урок, основан на дискусия или някакви дейности, без да има лекция. Ако често използвате Powerpoint или други технологични средства, планирайте урок, за който не ви е нужно електричество. Ако преподавате в класна стая, изнесете урок навън и включете природата в него.

Исус, най-великият Учител, преподаваше креативно

Исус никога не седна и не каза: „Днес ще четем страница 212 от учебника ни. Петре, моля те прочети първия абзац.“ Вместо това Исус намираше начини да преподава креативно.

► Прочетете всеки от тези примери за креативното преподаване на Исус:

• Лука 6:39-42. Помислете за иронията в това слепец да води слепеца или човек с греда в окото да се опитва да извади съчицата от окото на другия.

• Лука 18:18-30. Възможно ли е да си спечелим достъп до Божието царство със земни съкровища? Представете си как камила минава през иглено ухо!

• Лука 9:46-48. Исус използва едно дете като жив урок за смирението.

• Лука 15:1-7. Как Бог откликва на една изгубена душа, която се завръща у дома? Исус говори на земеделците за стойността на една овца.

• Лука 15:11-32. Поучавайки в патриархално общество, където цялата власт е била в ръцете на бащата, Исус разказа притча, в която бащата скандализира околните като тича да посрещне непокорния си син.

Исус рядко отговаряше директно на зададените Му въпроси. Вместо това отвръщаше с история или друг въпрос. В Лука 10 един законник попита Исус: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?” Исус отговори с притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37).

Исус умееше да задава отлични въпроси и те рядко позволяваха отговор „Да“ или „Не“. Въпросите на Исус провокираха слушателите да отворят очите си за нови възможности.

► Прочетете тези примери:

• Лука 7:36-50. Исус зададе следния въпрос на фарисея, който Го критикуваше: „Кой обича повече, този, на който е простено много или този, на който е простено малко?”

• Марк 8:36. Когато поучаваше за ученичеството, Исус попита: „Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си?“

• Лука 6:46. На непокорните Исус каза: „И защо Ме зовете: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?“

Никой от тези въпроси няма лесен отговор. Всеки от тях ни кара да се замислим сериозно за поучението на Исус.

Има два начина, по които учителите не съумяват да използват въпросите добре.

1. Задаваме въпроси, които са твърде прости. Ако искаме учениците да мислят задълбочено, не трябва да задаваме въпроси, на които може да се отговори с „да“ или „не“ или с някой факт от учебника.

2. Не чакаме достатъчно дълго, за да получим отговор. Според проведени изследвания повечето учители чакат по-малко от секунда, преди да поискат друг ученик да отговори. На ученика са му необходими около три секунди да схване въпроса и да започне да формулира отговор. За да използвате по-добре въпросите, винаги изчаквайте седем секунди, преди да попитате следващия ученик за отговор.

Практическо приложение на урока

► Креативни ли сте във вашето преподаване? Подгответе урок върху Галатяни 6:7-8. Формулирайте въпроси, които ще подтикнат учениците да разсъждават върху принципа за сеене и жънене. След като сте готови с въпросите си, погледнете бележката под линия по-долу за допълнителни въпроси, които можете да зададете.[2]

Притчите бяха един от любимите преподавателски похвати на Исус. Притчата би могла да се дефинира като „земна история с небесна поука.“ В притчите Си Исус използваше позната обстановка (земеделци, овчари и овце), познати хора (самаряни, свещеници, бирници и фарисеи) и познати ситуации (изгубена овца, изгубена монета и избягал син), за да ангажира интереса на учениците Си.

Курсът на Shepherds Global Classroom Принципи на тълкуването на Библията включва раздел върху притчите. Следва резюме на принципите, които този курс разглежда. Когато изучаваме притча, трябва да зададем следните въпроси:

(1) Какъв въпрос или ситуация са вдъхновили тази притча?

Притчата за добрия самарянин отговаря на въпроса на законника „Кой е моят ближен?“ Историята, разказана от Исус казва: „Всеки нуждаещ се, когото срещна, е мой ближен и моя отговорност“ (Лука 10:36-37).

Исус разказа притчата за блудния син на религиозните водачи, които Го критикуваха, че дружи с грешници. „А всички бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях. И Той им каза тази притча“ (Лука 15:1-3).

• Един овчар изгубил една от овцете си и се зарадвал, когато я намерил!

• Една жена изгубила монета и се зарадвала, когато я намерила!

• Един баща изгубил сина си и се зарадвал, когато той се върнал!

Исус намеква: „Не трябва да сте шокирани, че ям с грешниците. Небето се радва, когато един грешник се кае!”

Ако тълкуванието ни не отговаря на въпроса или не адресира ситуацията, които са вдъхновили историята, която Исус разказва, то ние сме пропуснали смисъла на притчата.

(2) Каква е основната поука (или поуки) в притчата?

Притчата често може да съдържа по една поука за всеки основен герой в историята. Основният урок на притчата е пряко свързан с въпроса или ситуацията, които са вдъхновили самата притча. Другите уроци са свързани с героите в историята.

В историята за блудния син има трима герои. Вече видяхме, че основният урок в нея е радостта в небето за един грешник, който се кае. Този урок отговаря на ситуацията, която е вдъхновила тази история. От всеки герой в притчата могат да се научат уроци, свързани с нейното основно послание. Бащата ни показва невероятната любов на нашия небесен Баща. Чрез блудния син виждаме цената на греха и възможността за покаяние. Чрез по-големия брат биваме предупредени, че можем да пропуснем добрите неща, произтичащи от бащината любов, дори когато изглежда, че сме добри синове.

(3) Кои културни особености са важни за притчата?

Притчите на Исус често са влизали в конфликт с нормите на заобикалящата Го култура. Това ги е правело запомнящи се: бащата тича да посрещне непокорния си син; един самарянин е герой; беззащитната вдовица надделява над влиятелния съдия. Колкото по-добре разбираме културния контекст на притчата, толкова по-добре ще разберем посланието на Исус.

Д-р Хауърд Хендрикс[1] е преподавал в Духовната семинария в Далас повече от 60 години. В рамките на кариерата си той е преподавал на над 10 000 студенти. Една от най-значимите му книги е малка книга, която обобщава неговата философия в седем „закони на учителя.“ Тези закони са основани на стила на поучение на Исус. Когато прилагате тези принципи, вашето преподаване ще стане по-ефективно.

Законът за учителя

Закон за учителя: Ако спрете да растете днес, утре спирате да преподавате.

Д-р Хендрикс пита: „Откъде ще предпочетете да пиете вода – от застояло езеро или от течащ поток?“ Прясната вода от течащия поток е по-добра от застоялата.

Има учители, които преподават години наред, без да са прочели нито една нова книга в тяхната област или да са развили някакви нови идеи. Тяхното преподаване заприличва на застояло езеро. Като учители ние трябва да учим постоянно, както пасторите постоянно трябва да изучават Словото, за да стигат до нови прозрения.

Практическо приложение на урока

► Представете си, че някой ученик ви попита: „Господин учителю, какво сте научили от Библията напоследък? “ От кога ще бъде отговорът ви – от тази седмица, този месец, тази година или от много отдавна? Растете ли ежедневно в познаването на Божието слово?

Законът за образованието

Закон за образованието: Начинът, по който хората учат определя начина, по който преподавате.

Исус поучаваше овчарите като им разказваше истории за овце; на рибарите говореше за „лов на човеци“; на жената на кладенеца Той говореше за вода. Исус знаеше, че ефективният учител се приспособява към нуждите на всеки ученик.

Д-р Хендрикс сравнява преподаването с професията на футболен треньор. Треньорът не играе в мача, той насърчава и насочва играчите. По същия начин работата на най-добрите учители не приключва с лекциите. Най-добрите учители вдъхновяват всеки ученик да се учи по ефективен за него начин.

Михаил участвал в група за библейско изучаване. Учителят очаквал от всички ученици да си водят подробни записки, за да се подготвят за изпита. Михаил обаче не искал да води записки и си рисувал в тетрадката, докато учителят говорел. Учителят се опасявал, че Михаил не го слуша и няколко пъти му казал: „Мишо, моля те, не си рисувай, а си записвай това, което казвам.“ Михаил се опитал да го послуша, но се почувствал много дискомфортно.

Тогава учителят си спомнил Закона за образованието на д-р Хендрикс и казал: „Мишо, да направим един експеримент. Ще ти позволя да рисуваш, ако ми покажеш, че помниш какво говоря в час.“ Експериментът бил успешен. Михаил учел като превръщал думите в картини. Учителят разбрал, че трябва да промени своите очаквания, защото „начинът, по който хората учат, определя начина, по който преподавате.“

Практическо приложение на урока

► Имате ли някой ученик, който учи по различен начин от останалите в класа? Как можете да му помогнете да учи по-ефективно?

Законът за действието

Закон за действието: Максимум участие води до максимум научаване.

Исус знаеше, че учениците Му трябва да прилагат на практика Неговите уроци. Той ги изпращаше да служат в други градове; да раздават хляб и риба на множествата; водеше ги в пустинята да се молят; даваше им възможности да прилагат наученото. Какъв беше резултатът? Апостолите станаха известни като хората, които обърнаха света (Деяния 17:6).

Според психолозите:

• Запомняме по-малко от 10% от онова, което чуваме.

• Запомняме по-малко от 50% от онова, което виждаме и чуваме, но

• Запомняме до 90% от онова, което виждаме, чуваме и правим.

Активното участие много подпомага процеса на учене.

Практическо приложение на урока

► Когато се подготвяте за следващия урок, подгответе дейност, която да даде възможност на учениците да приложат на практика принципа, който преподавате.

Законът за комуникацията

Закон за комуникацията: За да бъдем истински учители, трябва да изградим връзки с учащия.

Комуникацията е част от нашата работа като учители и пастори. Ние не просто даваме информация, а споделяме истина с нашите слушатели. Комуникацията изисква намиране на общ език и изграждане на връзка с нашите ученици.

Исус ни даде модел как да изграждаме връзки с учениците. Между Него и самарянката имаше бариери: етнически, религиозни и социални. Исус беше юдеин, тя – самарянка. Исус беше мъж, тя беше жена. Исус беше уважаван учител, тя водеше неморален живот. Как можеше Исус да прескочи всичко това? Той откри нещо общо между тях – и двамата бяха жадни. Една физическа нужда отвори врата за животопроменяща среща (Йоан 4:1-42).

Д-р Хендрикс пише, че комуникацията трябва да включва три нива:

1. Знание – нещо, което знам. Това е най-простото ниво на комуникация.

2. Страст – нещо, което чувствам. Това е по-дълбоко ниво на комуникация.

3. Действие – нещо, което правя. Това ниво на комуникация променя нашите ученици.

Йоан слушал презентацията на един организатор на семинари в Африка, която той изнесъл пред един богат спонсор. Организаторът поискал от него баснословна сума пари и за изненада на Йоан спонсорът се съгласил. Защо? Организаторът на семинари комуникирал на три нива:

1. Знание – Той знаел нуждата от обучителни семинари в Африка.

2. Страст – Той горял за каузата да се обучават църковни лидери в Африка.

3. Действие – Той бил прекарал живота си в Африка и бил направил много жертви за обучението на църковни лидери. Администраторът комуникирал това, което правел в Африка.

За да преподаваме ефективно, трябва да горим за предмета, който преподаваме. Представете си следния разговор в неделното училище:

Учител: „Днес ще учим за нахранването на 5000 души в Йоан 6.“

Ученик: „Имам въпрос. Защо Библията казва, че са броели само мъжете?“

Учител: „Не знам, това не е важно. Съсредоточи се върху урока.”

Изведнъж една вълнуваща библейска история става скучна. Децата много биха искали да знаят как Исус успя да нахрани 20000 души с няколко хляба и малко рибки. Как може да направим тази история скучна? Този учител не комуникира знание; той не е проучил защо юдейските автори са броили само мъжете. Тази история не го вълнува. Малко вероятно е тя да е променила живота му по такъв начин, че да може той, на свой ред, да промени животите на учениците си.

Практическо приложение на урока

► Когато подготвяте уроците си, помислете за дистанцията между вашия свят и света на учениците ви. Отделете време да изградите връзки с тях. Постарайте се урокът да успее да ангажира интересите на вашите ученици.

Законът за сърцето

Закон за сърцето: Ефективното преподаване не е просто интелектуален обмен, то е връзка на сърце със сърце.

Когато Исус свърши проповедта на планината, тълпите бяха изумени от учението Му, защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници (Матей 7:28-29). Поучението на Исус извираше от сърцето Му и докосваше сърцата на онези, които Го слушаха.

На много места в евангелията виждаме състраданието на Исус. То достигаше до хората. Неговото сърце достигаше техните сърца. Хауърд Хендрикс показва елементите на ефективното преподаване.

Характерът на учителя вдъхва увереност на ученика.

Ако ученикът се доверява на характера на учителя си, той вярва и на това, което му се преподава. Като пастори и учители ние никога не трябва да разрушаваме това доверие. Изгубеното доверие най-трудно се възвръща. Мъдрите християнски водачи избягват всичко, което може да ги злепостави в морален или етичен план. Вашият характер трябва да вдъхва доверие в учениците ви.

Състраданието на учителя създава мотивация у ученика.

Когато ученикът усеща съчувствието на учителя, това го мотивира на учи. Учениците следваха Исус, защото знаеха, че Той ги обича. Ако не обичате учениците си, те няма да са мотивирани да се учат от вас.

В разговор с учители на малки деца д-р Хендрикс им казал: „Ако Йоана има нови обувки, вие трябва да й покажете, че сте ги забелязали, иначе тя няма да чуе нищо от новия ви урок!“ След като покажете, че се интересувате от ученика (понеже го обичате), той ще бъде готов да чуе вашия урок.

Преподаваното съдържание носи разбиране на ученика.

Можете да пристъпите към преподаване на същинската част едва когато ученикът е мотивиран да учи. След като сте спечелили доверието му, можете да споделите сърцето си с него.

Практическо приложение на урока

► Обичате ли учениците си? Не по-малко важно е дали те знаят, че ги обичате? Как можете по-добре да споделите какво имате в сърцето си с учениците, които Бог ви изпраща?

Законът за насърчението

Закон за насърчението: Преподаването е най-ефективно, когато учениците имат правилната мотивация.

Когато чуят думата мотивация, много учители си мислят за бонбони, сертификати, оценки или други средства за окуражаване на учениците. Подобни стимули не са погрешни и могат да повишат интереса на младите хора, но те нямат връзка с истинската цел. Ако ученикът се стреми към наградата, има по-малка вероятност да бъде променен от истината, която изучава. По-добре е учителят да адресира вътрешната мотивация на учениците.

Д-р Хендрикс изброява няколко видя вътрешна мотивация:

• Собственост. „Това е моята църква. За да подпомогна растежа й, ще поканя хора да я посетят.”

• Нужда. „Нужно ми е Божието слово, за да се преборя с изкушението, затова ще уча стихове наизуст.“

• Одобрение. „Обичам учителя си и искам да го зарадвам, затова ще си науча урока.“

Такава мотивация издържа по-дълго от бонбони или оценки. Когато използваме такива мотивационни техники, насърчаваме учениците си да се посветят на ученето дългосрочно.

Практическо приложение на урока

► Направете списък с неща, с които бихте могли да мотивирате вашите ученици. Как бихте ги мотивирали с ползите от ученето?

Законът за подготовката

Закон за подготовката: Преподаването е най-ефективно, когато и ученикът, и учителят имат адекватна подготовка.

Това звучи ли ви като обичаен урок в неделното училище във вашата църква?

Учителят: „Днес ще изучаваме Ефесяни 5. Моля отворете библиите си.“

Учениците си мислят: „Защо трябва да изучаваме Ефесяни 5?”

Учителят отделя един час, за да поучава върху Ефесяни 5. Тя е добър учител. В края на часа учениците са вдъхновени от посланието на Павел. Урокът свършва и те си отиват у дома. Една седмица по-късно чуваме следното:

Учителят: „Днес ще изучаваме Ефесяни 6. Моля отворете библиите си.“

Учениците си мислят: „Защо трябва да изучаваме Ефесяни 6?”

Колко по-добре би било, ако учениците бяха прочели Ефесяни 6 преди часа! Урокът няма ли да е по-ефективен, ако те дойдат със списък с въпроси? Разбира се! Как може да се случи това? Професор Хендрикс предлага да се дават задания, които да подготвят учениците за урока. Например:

• Давайте задачи, които ще накарат учениците да се замислят за предстоящия урок. „До следващата неделя прочетете Деяния 19 глава, за да научите как Павел е основал църквата в Ефес.“

• Давайте задачи, които ще дадат допълнителна информация за урока. „До следващата неделя прочете в библейски речник за храма на Артемида в Ефес. Това ще ни помогне да обясним акцента на Павел върху духовното воюване в Ефесяни 6:10-20.“

• Давайте задачи, които развиват способностите на учениците да мислят самостоятелно. „Прочитайте Ефесяни 6 по веднъж всеки ден през тази седмица. При всеки прочит си записвайте по един въпрос, който имате към текста. Следващата неделя ще обсъдим въпросите ви.“

Практическо приложение на урока

► При следващия ви урок, дайте на учениците задача, с която да се подготвят за него. Постарайте се задачата да им даде по-добро разбиране на урока.

Исус знаеше, че „всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си” (Лука 6:40). Учениците Му демонстрират този принцип. Йоан, „синът на гърма“, стана Йоан „апостолът на любовта“, понеже беше обучен чрез примера на съвършената любов. Тома Неверни стана Тома „Апостолът на Индия“, защото беше обучен чрез примера на вярата. Когато завършиха подготовката си, учениците приличаха изцяло на своя учител.

Първата стъпка за един учител е да бъде това, което иска учениците му да станат. Исус не можеше да превърне колебливия Петър в „скала“, ако сам не беше пример за стабилност. Ние трябва да бъдем това, което искаме нашите ученици да станат.

Павел също разбира този принцип. Той казва на коринтяните: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа“ (1Коринтяни 11:1). Какво смело изявление! Павел подсказва: „Ако искате да живеете правилно живота си, подражавайте на мен.“ За коринтяните е безопасно да следват Павел, защото той следва Христос.

Ако учениците ми ще заприличат на мен, трябва да се запитам: „В моя характер проявяват ли се черти, на които бих се срамувал учениците ми да подражават?“ Ако отвръщам на учениците ми с гняв и нетърпение, няма да е изненадващо, ако те се отнасят по същия начин към останалите, когато „се усъвършенстват.“

Характерът е от първостепенна важност за учителя. Не можете да развиете качества на характера в учениците ви, които липсват във вашия собствен живот. За учителя е далеч по-важно да показва благочестив характер, отколкото високо образование. Ние трябва да бъдем това, което искаме нашите ученици да станат.

Практическо приложение на урока

► В края на този урок, в който разгледахме какъв учител беше Исус, помолете Бог да ви покаже дали в характера ви има черти, които не бихте искали учениците ви да придобият. Помолете Го да ви даде благодат, за да направите необходимите промени, така че когато обучението на учениците ви завърши, да видите как животите им отразяват Божия характер.

Заданията по този урок бяха изпълнени в хода на самия урок. Ако сте изпълнили всичко, посочено в урока, няма допълнителни задания по Урок 4.