(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Някои подробности за естеството на ангелите.

• Участието на ангелите в живота на вярващите.

• Падението на Сатана и други нечисти духове.

• Духовния конфликт, който съществува в духовния свят.

• Окончателната победа на Бог и вярващите над злите сили.

• Християнските вярвания относно духовния свят.

(2) Студентите няма да проявяват нездрав интерес към духовния свят.

► Прочетете заедно Матей 4:1-11. Какво ни казва този текст за нечистите духове?

Когато говорим за ангели, често първият въпрос, който хората задават е „Как изглеждат ангелите?” Много художници са се опитвали да ги опишат.

► Как изглеждат ангелите?

Имат ли крила? Серафимът, когото Исая видя, имаше шест крила (Исая 6:2). Образът на херувима, който Бог каза на Мойсей да постави върху ковчега на завета имаше крила (Изход 25:20). Херувимът, когото Йезекиил видя, имаше четири крила (Йезекиил 1:6, Йезекиил 10:15).

Като цяло, не знаем, че ангелите имат крила. Те не се нуждаят от крила, за да се придвижват, защото са духове и се движат със скорост много по-голяма от тази при летене. Тъй като са духове, те нямат и физически тела. Обичайно на ангелите не са им необходими крила.

За разлика от много изображения в изкуството в Библията ангелите никъде не са описани с женски или детски образи. Те се появяват във вид на мъже, но нямат пол както хората имат. Те нямат брачни взаимоотношения или семейство. (Прочети Матей 22:30.) Всеки е създаден индивидуално.

Обикновено ангелите са невидими за хората, освен когато това да бъдат видени служи за постигането на определена цел. В някои случаи при появата си ангелите изглеждат като обикновени хора (Битие 19:1-2). Друг път се появяват с такава ослепителна светлина, че хората падат по очи от страх (Матей 28:2-4). Когато ангел се явявал на някого, обикновено го поздравявал с думите „Не бой се.” (Прочети Лука 1:13, 30; Лука 2:10.)

Ангелите са духове (Евреи 1:14),[1] но това не означава, че са по-малко реални. В Библията се говори, че духовете са по-силни от всичко физическо. (Прочети Исая 31:1, 3.)

Ангелите са наречени синове на Бога (Йов 1:6) и притежават нещо от Божията природа, но не по същия начин, както човека. Сега ангелите далеч превъзхождат хората по сила и интелект, но някой ден човекът ще се издигне над ангелите. (Прочети 1Коринтяни 6:3.)

Създаването на ангелите не се споменава в Битие. Те са били създадени преди Земята и са празнували, когато Бог я създавал (Йов 38:4-7).

Ангелите са безсмъртни (Лука 20:36). Фактът, че са създадени преди Земята, означава, че всички ангели са живели хиляди години и са свидетели на цялата човешка история.

Ангелите притежават личностни характеристики. Те могат да говорят и да разговарят (Лука 1:18-20). Те се покланят Бога, което означава, че имат известно разбиране за Неговата природа и откликват с благоговение (Евреи 1:6). Те се радват, когато грешникът се покайва, което ни говори, че имат емоции. (Прочети Лука 15:10.) Големият им интерес към плана за спасение показва, че имат интелектуални способности. (Прочети 1Петрово 1:12.) Те ликуват при вестта за раждането на Исус (Лука 2:13-14).

Не всички ангели са еднакви, защото някои се наричат херувими (Псалом 80:1), а други – серафими (Исая 6:2). При ангелите има йерархия, защото Библията говори както за ангели, така и за поне един архангел и споменава „дяволът и неговите ангели” (Матей 25:41). Сред тях има определена структура на властта, описана като престоли, началства и власти. (Прочети Ефесяни 6:12; Колосяни 1:16.)

И в еврейската, и в християнската традиция за ангелите е писано много повече, отколкото можем да открием в Писанията.

Писанията не описват в подробностите разликите между ангелите. Терминът архангел се среща само два пъти в Библията. Михаил е наречен архангел и ще прозвучи глас на архангел при завръщането на Исус (1Солунци 4:16; Юда 1:9). Терминът архангел буквално означава „главен ангел.” Не знаем какъв е броят на архангелите.

Серафимите са споменати в Библията само в Исая 6. Те имали шест крила. С изключение на крилата серафимите може да са приличали на хора, защото имали ръце, нозе и лица.

След като Адам и Ева са изгонени от Едемската градина на входа й са поставени херувими и огнен меч, които да пазят входа й (Битие 3:24). Херувимите, описани от Йезекиил, не приличат на нито едно същество, което познаваме. Те са имали четири криле, четири различни лица, няколко ръце, огнено сияние, от тях са излизали светкавици и са се движели мълниеносно (Йезекиил 1: 5-14, Йезекиил 10:15).

Фигури на два херувима са поставени върху капака на ковчега на завета, а между тях се намира умилостивилището.[2] Бог често е наричан, Този, Чийто престол е поставен над херувимите.[3] Това показва, че Той е Богът на Израел, Който бива почитан в храма и че до Него може да се стигне само по начините, които Той сам разкрива.

Слугите на Бога изявяват Неговата сила и величие. Херувимите са такива същества, че когато човек ги види, може да помисли, че вижда Бог и да иска да им се поклони. Те обаче са само Божии слуги.

Фактът, че толкова много ангели служат на Бога, свидетелства за величието Му. Апостол Йоан вижда множество ангели около престола на Бога – „десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди.” (Откровение 5:11).

Ангелите не разполагат с неограничена сила, защото в книгата Даниил четем, че ангелът се забави да донесе вестта на Даниил поради разразил се конфликт. (Прочети Даниил 10:12-13.) Бог дава на ангелите силите, които са им нужни, за да изпълнят задачите, които им поставя, например ангелът, който погуби 185 000 воини (4Царе 19:35).

На ангелите са поверени отговорности. Библията ни казва, че те са изпратени да служат на онези, които ще наследят спасение. (Прочети Евреи 1:14.) Ангелите окръжават и пазят онези, които служат на Бога (Псалом 34:7). Можем да предположим, че около нас има много ангели през цялото време. Исус казва, че децата имат назначени ангели. (Прочети Матей 18:10.) Архангел Михаил е наречен князът, който защитава народа на Израел (Даниил 12:1).

В Библията никъде не се казва да се молим на ангелите. Дори не се казва да се опитваме да общуваме с тях. Те не са посредници между нас и Бога. Има предупреждение към хората, които се покланят на ангели и се намесват в неща в духовния свят, които не разбират (Прочети Колосяни 2:18.) Ако се опитаме да общуваме с ангели, по начин, по който Бог не желае, вероятно ще се свържем с нечисти духове, а не с ангели.

► Откъде идват нечистите духове?

Нечистите духове са ангели, които са се разбунтували против Бога. Това се е случило преди сътворението на човека и Библията не казва много по въпроса. Сатана е бил начело на бунта и една трета от ангелите са го последвали (Откровение 12:4). Юда говори за ангелите, които са изоставили своето жилище (Юда 1:6). Бог вече ги е осъдил. (Прочети Йоан 16:11; 2Петрово 2:4.)

В книгите на пророците има два пасажа, които може да се отнасят за падението на Сатана (Исая 14:12-17 и Йезекиил 28:12-19). Във всеки пасаж се говори за човешки цар, но е възможно да се прави сравнение между падането на царе и падането на Сатана.

Изглежда, че Сатана се е възгордял и е искал да бъде независим от Бога. Апостол Павел предупреждава, че човек може да се възгордее и да падне под същото осъждение като дявола. (Прочети 1Тимотей 3:6.) Това е същото, с което дяволът изкуши Адам и Ева, когато им каза „Ще бъдете като Бога.” Това е изкушението да отхвърлим Божия авторитет и сами да си бъдем богове.

► Какво знаем за Сатана?

Сатана продължава да се бунтува срещу Бога. Той е наречен князът на въздушната власт (Ефесяни 2:2). Сатана е наречен князът на този свят, защото мнозинството от хората са в бунт срещу Бога (Йоан 12:31). Той твърди, че притежава царствата в този свят и че ги дава на когото реши (Лука 4:4-6). Той заслепява умовете на грешниците, за да не могат да приемат благовестието. (Прочети 2Коринтяни 4:4.) Непокаялите се грешници наистина са негови пленници (2Тимотей 2:26). Той краде Божието слово от умовете на хората, за да не може то да подейства. (Прочети Марк 4:15.) Той постави в сърцето на Ананий и Сапфира желанието да излъжат църквата и Святия Дух (Деяния 5:3) и подтикна Юда да предаде Исус (Лука 22:3). Сатана измисля лъжливи религиозни доктрини и насърчава хората да ги проповядват. (Прочети 1Тимотей 4:1.)

Сатана мрази Бога, поради което мрази и хората, защото те са създадени по Божия образ и получават най-висшето Божие благоволение. Той се стреми да завлече колкото се може повече хора под същото осъждение, под което е и самият той, като ги води в бунт срещу Бога.

Тези, които съзнателно служат на Сатана, са най-заблудените хора на света, защото участват в бунт, който е обречен и служат на господар, който ги мрази и се интересува единствено от тяхното унищожение (1Петрово 5:8). Той дава обещание, които знае, че не може да изпълни (Йоан 8:44).

Други следват Сатана, без да го осъзнават, когато живеят в грях (Ефесяни 2:2-3). Ето защо той влага много енергия да заблуждава и да изкушава (2Коринтяни 4:4, 2Коринтяни 11:3, 14). Целта му е хората да отхвърлят вярата в Бога и да започнат да се покланят на творението, вместо на Твореца (Римляни 1:25). Изкушенията му почиват на заблуди, защото в действителност той няма какво да предложи освен да изопачава създаденото от Бога. Бог, а не дяволът е създал всички радости и удоволствия. Дяволът може да предложи само извратени форми на удоволствие, които не са по Божията воля. Всъщност, Сатана не може да сътвори нищо. Единственото, което може да направи, е да опорочава добрите неща, които Бог е създал.

Определени нечисти духове съсредоточават действието си върху конкретни географски райони или групи хора. Както архангел Михаил е наречен князът, който защитава Израел, така някои нечисти духове са наречени князете на Персия и Гърция (Даниил 10:13, 20). Някои духове стават богове на народите.

Сатана иска да му се покланят. (Прочети Матей 4:9.) Нечистите духове действат чрез фалшиви религии. Библията ни казва, че когато хората се покланят на идоли, те се покланят на демони. (Прочети Второзаконие 32:17; 1Коринтяни 10:20-21.) Демоните отговарят на поклонението на хора, които не знаят на кого се покланят. Както поклонниците на Бога заприличват все повече на Него и се удоволстват в святостта, така онези, които се покланят на нечисти духове, стават по-зли и се удоволстват в злото. Вероятно най-крайната форма на поклонение на злото е жертването на собствените деца на демони. (Прочети Псалом 106:37-38.)

Сатана и други демони се опитват да вземат пълен контрол над умовете и поведението на хората. Това се нарича „демонично обладаване.” Някои хора се оставят да бъдат обладани съзнателно, а други са го позволили, без да разберат. Има хора, които са напредвали в това стъпка по стъпка, мислейки, че придобиват сили, които да използват за собствени цели. Обладаните до такава степен стават роби на злите духове, биват тласкани към самоунищожение биват ужасно измъчвани в мислите и емоциите си. (Прочети Марк 5:2-5.) Само Исус може да освободи човек от това робство.

В страните, където евангелието се проповядва широко, нечистите духове действат скрито. Иронията е, че точно в тези „цивилизовани” държави хората са с най-светско мислене, надсмиват се над всичко свръхестествено и отричат съществуването на духовен свят. В подобна обстановка нечистите духове не действат открито, защото ако ужасят хората, които са чули благовестието, много от тези хора ще се обърнат към Бога за избавление и защита.

В страните, където евангелието е по-слабо познато, нечистите духове действат по-открито. Хората по тези места не знаят, че могат да потърсят Христос за избавление и демоничните сили ги държат в страх и подчинение. Хората служат на духовете със страх, а не с доброволно и с радост. Благовестието идва като чудесно послание за избавление и свобода.

Ние сме в духовна война поради непрестанните атаки на дявола. Предупредени сме да помним, че нашето воюване е срещу духовни власти, а не срещу физически врагове. (Прочети Ефесяни 6:12.) Трябва да носим Божието всеоръжие, за да се защитаваме (Ефесяни 6:13). Можем да сме уверени в победата, защото дяволът не може да устои на силата на Бога, която е в нас и когато ние се съпротивляваме на дявола, той ще бяга от нас (Яков 4:7).

► Дяволът злият еквивалент на Бог ли е?

Дяволът притежава сили, които далеч надхвърлят човешките в настоящето, смъртно състояние на човека, но тези сили изобщо не могат да се сравняват със силата на Бога. Не трябва да възприемаме дявола като зъл еквивалент на Бога, равен Нему по сила. Според някои философи силите на доброто и злото в света са равнопоставени. Това изобщо не отговаря на истината. Сатана не е всеприсъстващ, не е всезнаещ и допуска грешки. Бог е създал духовния свят и духовете не могат да Го надвият. Когато дойде определеното време, всички нечисти духове ще бъдат съдени, затворени и наказани, заедно с грешните човеци.

Разгромът на Сатана е обещан отдавна. Бог обещава да изпрати Спасител, който да смачка главата на змията (Битие 3:15). Исус дойде да разруши делата на дявола и да ни даде победа над греха. (Прочети 1Йоан 3:8.) Чрез Своята смърт и възкресение Исус отне на Сатана властта над смъртта (Евреи 2:14; Откровение 1:18). Окончателната и вечна присъда на Сатана и другите нечисти духове е огненото езеро. (Прочети Матей 25:41.)

Бог ограничава действието на Сатана (Йов 1:12, Йов 2:6). Затова не трябва да живеем в страх от това какво може да ни стори Сатана. Нищо не се случва без Божието позволение, а Той знае колко можем да понесем (1Коринтяни 10:13).

Не само че сме защитени от атаките на Сатана, но имаме и силата да разширяваме Божието царство и да разрушаваме царството на Сатана. Исус даде сила да изгонват нечистите духове, не само на апостолите, но и на учениците Си. (Прочети Лука 10:17.) Когато проповядваме евангелието, Бог придружава Своята истина със сила и избавя от Сатана онези, които откликнат.

Бележка към водача на курса: Някой от студентите би могъл да обясни този раздел.

Някои хора се увличат по духовния свят и започват за изучават ангелите, и да се опитват да установят контакт с тях. Библията никъде не ни казва да се молим на ангели или да се опитваме да влезем във връзка с тях. Тя още ни и предупреждава да не им се покланяме или да се опитваме да научим за тях повече отколкото можем да разберем (Колосяни 2:18).

Още по-опасно е да се интересуваме твърде много от нечистите духове. Някои се увличат от тяхната сила и нещата, които вършат. Има игри, при които се влиза в контакт с духове и методи за получаване на информация от тях. Не трябва да се занимаваме с нечисти духове под никаква форма, освен да им се съпротивляваме с помощта на Божията сила (Яков 4:7, 1Петрово 5:8-9).

Съществуват сложни и подробни обяснения на духовния свят и начинът, по който той функционира. Въпреки това, в Библията Бог ни е разкрил всичко, което трябва да знаем за духовния свят.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно духовния свят” поне два пъти.

Бог е създал всички духове. Святите ангели се покланят на Бога и пазят вярващите. Ангелите са безсмъртни, личности същества, които могат да говорят, да се покланят и да разсъждават. Те са направили морален избор. Сатана и други ангели са съгрешили и са врагове на Бога и на хората. Бог слага рамки на силата на Сатана и го е осъдил на вечно наказание.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Матей 12:43-45

• Лука 8:27-35

• Деяния 12:7-11

• 2Коринтяни 11:13-15

• 1Петрово 5:8-9

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 6. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Откъде знаем, че ангелите нямат физически тела?

(2) Кога са създадени ангелите?

(3) Ангелите умират ли?

(4) Избройте четири неща, които показват, че ангелите притежават личностни характеристики.

(5) Избройте четири думи, които Библията използва, когато говори за ангели.

(6) Какво правят ангелите за хората, които служат на Бога?

(7) Какъв е произходът на нечистите духове?

(8) На какво в действителност се покланят идолопоклонниците?

(9) Каква е окончателната присъда на Сатана и другите нечисти духове?

(10) Какво трябва да правят вярващите, за да се защитават при духовни атаки?