(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Защо за много хора кръстът е оскърбление.

• Състоянието на грешника.

• Необходимостта от умилостивение, за да има прошка.

• Значението на покаянието.

• Елементите на спасителната вяра.

• Защо умилостивението е достатъчно за всички хора и за всеки грях.

• Основата на личната увереност в спасението.

• Изкуплението на творението като цяло.

• Християнските вярвания относно спасението.

(2) Студентите ще разберат проблема на религията, при която отсъства покаяние.

► Прочетете заедно Псалом 85. Какво ни казва този текст за спасението?

Кръстът е най-важният християнски символ. Той е символ на събитието, което е в центъра на човешката история и показва разликата между християнската вяра и всички останали.

За много хора кръстът е загадка и те не разбират защо Исус умря. Дори когато им се каже, че Той умря, защото ни обича и иска да ни спаси, те не разбират защо е трябвало да се случи. Въпросът, който задават, е „Ако Бог е искал да ни прости, защо просто не го е направил?”

Объркването, свързано с кръста, започва още в началото, когато първите християни започват да проповядват евангелието. (Прочети 1Коринтяни 1:22-23.) Юдеите са очаквали Бог да се изяви със сила и да ги избави от потисничеството, а кръстът е изглеждал като проява на слабост и като провал.

Гърците пък са смятали, че Бог ще се изяви с мъдрост. Очакваното спасение за тях е било под формата на обяснение как да живеят живота си по възможно най-добрия начин, но кръстът е изглеждал като глупост и провал.

► Защо кръстът е оскърбление за някои хора?

За мнозина кръстът е оскърбление. Много хора искат да бъдат религиозни, да вярват в нещо, да практикуват религиозни обичаи и да бъдат напътствани, но идеята, че са толкова грешни, че не могат да получат прошка без кръста, ги разгневява. Според тях Бог не трябва да има възражения спрямо техните действия или характер. Кръстът ги обижда, защото им казва, че са грешници, които имат нужда от прошка.

За да разберем жертвената смърт на Исус на кръста, трябва да разберем дълбокия конфликт между състоянието на грешното човечество и святата природа на Бога. Трябва да разберем защо умилостивението направи Божията прошка възможна.

Поради греха на Адама всеки човек се ражда отделен от Бога (Римляни 5:12). Това означава, че всеки човек е егоцентричен и сам избира пътя си.

Когато започнем да правим избори, започваме да грешим. Всеки грешник е виновен за множество греховни постъпки. (Прочети Римляни 3:23.)

Грехът е нарушаване на Божия закон (1Йоан 3:4; Яков 2:10-11). Тъй като Бог е абсолютно справедлив, Той не оправдава греха и всеки ще бъде съден за своите дела (2Коринтяни 5:10; Откровение 20:12-13). Нито вината, нито присъдата, която заслужават хората подлежат на съмнение. Всеки невярващ е вече осъден. (Прочети Йоан 3:18-19.)

Непокаяният грешник е враг на Бога. (Римляни 5:10). Грешникът не може да влезе във взаимоотношение с Бога, ако прегрешенията му спрямо Него не бъдат заличени.

Освен това състоянието на грешника го прави неспособен за взаимоотношение с Бога. Греш­никът живее според своите плътски страсти. (Ефесяни 2:3). Тъй като е роб на греха, той е безсилен да промени своето състояние. (Прочети Римляни 6:20, Римляни 7:23.)

В такъв случай от какво спасение се нуждае грешникът? Грешникът е виновен, следователно има нужда от прошка. Той е враг на Бога и затова спасението означава помирение. Покваре­ността му изисква спасението да включва очистване. Безсилието означава, че спасението е избавление. Това са само някои от аспектите на спасението, от което грешниците се нуждаят.

Хората не могат сами да изкупят греха си. Една от причините за това е, че всичко, което имаме, принадлежи на Бога. Друга, по-важна причина е, че грехът е престъпление спрямо един необятен Бог, а човекът не разполага с нищо със стойност достатъчно голяма, за да плати за греха си.

Човечеството беше абсолютно безсилно да се справи със своето положение. Ето защо никой закон не можеше да осигури спасение. (Прочети Галатяни 3:21.) Ако хората можеха да се спасят със собствени сили, смъртта на Исус на кръста нямаше да е необходима. (Прочети Галатяни 2:21.)

► Ако Бог е искал да прости, защо не го е направил без кръста?

Тъй като Бог е свят и справедлив, Той трябва да съди според истината и справедливостта (Римляни 2:5-6). Терминът умилостивение се отнася до факта, че жертвата на Исус е пътят за помирение с Бога.

Да си представим, че жертвата на Христос не се е случила. Какво ако Бог просто прости греха, без да бъде извършено умилостивение?

Ако Бог прости греха, без да бъде извършено умилостивение, това би означавало, че грехът е без значение. Бог би изглеждал несправедлив и дори лишен от святост, сякаш не прави разлика между този, който върши добро и този, който върши зло.

Прошката без умилостивение ни отнема възможността да се покланяме на Бога такъв какъвто е – свят и справедлив. Прошка без умилостивение е невъзможна, защото би опозорила Бога вместо да Го почете.

Бог обаче е любящ и иска да прости. Той не иска да остави човечеството да бъде завинаги погубено в греховете си, въпреки че това е съдбата, която заслужава.

Жертвата на Исус на кръста беше жертвата, която беше необходима, защото стойността й е неоценима. Исус покри изискванията към жертвата, защото (1) беше безгрешен (2Коринтяни 5:21) (съвършен, без самият Той да има нужда от спасение) и (2) защото беше едновременно Бог и човек.

Умилостивението дава основание за прошка. Сега Бог може да прости на този, който се покае и повярва в Неговото обещание. Никой, който разбира жертвата на кръста, не може да мисли, че Бог счита греха за маловажен.

Умилостивението предоставя на Бога начин да счита за праведен грешника, който вярва в обещанието. (Прочети Римляни 3:26.) В Римляни 3:20-26 е обяснена логиката, по която умилостивението работи.

Библията ни казва, че спасението, което Бог осигурява, е единственото възможно. Този, който отхвърля спасението по благодат чрез вяра в Христос, не може да бъде спасен. (Прочети Марк 16:15-16; Деяния 4:12; Евреи 2:3.)

Ето защо е важно да познаваме доктрината за спасение само по благодат, което се получава само чрез вяра. Спасяваме се само по благодат, защото не можем да направим нищо, с което да спечелим или заслужим спасение. Спасяваме се само чрез вяра, защото няма друг начин, по който да получим спасението. Можем единствено да вярваме в Божието обещание.

► Кой прави първата стъпка към спасението – Бог или човекът?

Бог направи първите крачки, за да доведе грешника до спасение. Той показа желанието Си да прости чрез жертвата на Исус на кръста. Сега Божията благодат достига до сърцето на грешника, изобличава го за греховете му и го кара да пожелае прошка. (Прочети Тит 2:11; Йоан 1:9; Римляни 1:20.) Грешникът не е в състояние да се освободи от греха си без Божията помощ (Йоан 6:44). Бог го прави способен да откликне на благата вест. Ако човек не е спасен, това не се дължи на липсата на благодат, а на липсата на отклик към благодатта, която Бог му е дал.

Исус умря за греховете на целия свят и Бог желае всеки да бъде спасен. (Прочети 2Петрово 3:9; 1Йоан 2:2; 1Тимотей 4:10.) Божията благодат дава на всеки способност да откликне, но не принуждава никого. Затова Бог призовава грешниците да се покаят и да повярват (Марк 1:15).

► Какво е покаяние?

Да се покаеш означава да се обърнеш и да тръгнеш в обратната посока. От богословска гледна точка то означава, че грешникът осъзнава, че е виновен и заслужава наказание, но иска да се отвърне от греховете си.

Нека остави нечестивият пътя си и неправедният – помислите си. Нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. (Исая 55:7).

Покаянието не значи, че грешникът трябва да поправи живота си и да стане праведен преди Бог да му прости. Това е невъзможно. Обаче грешникът трябва да иска Бог да го избави от греховете му.

► Ако получаваме спасението по благодат, защо е необходимо покаяние?

Единственото условие за получаване на прошка е вяра, но спасителната вяра не може да съществува без покаяние. Онзи, които не иска да се покае, не иска да бъде спасен от греха.

Ако Бог прощаваше на хора, които продължават да съгрешават и отказват да се покаят, това би компрометирало образа Му на праведен съдия над света. Покаянието е необходимо, защото този, който не се покайва, не признава, че грехът е зло. Ако не разбираме защо трябва да се отвърнем от греха, не разбираме защо имаме нужда от прошка.

Ако не осъзнаваме, че наистина сме виновни и нямаме извинение, и заслужаваме наказание, не сме се покаяли напълно. Ако признаваме, че сме грешни, но искаме да продължаваме да живеем в греха, не сме преживяли същинско покаяние, тъй като все още искаме да правим това, което твърдим, че отхвърляме.

► В какво вярва този, който има спасителна вяра?

Този, който има спасителна вяра, вярва, че:

(1) Не може да направи нищо, с което да се оправдае.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. (Ефесяни 2:8-9).

[1]Той осъзнава, че с нищо, което прави (никакви дела), не може да заслужи спасение, дори частично.

(2) Жертвата на Христос е достатъчна за получава­не на прошка.

Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят (1Йоан 2:2).

Умилостивението това е жертвата, която прави прошката възможна. Христовата жертва е единственото, което е необходимо, за да получим прошка.

(3) Исус възкръсна от мъртвите, побеждавайки греха и смъртта.

... Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш (Римляни 10:9).

Възкресението на Исус беше единственият начин грехът и смъртта да бъдат победени. Исус възкръсна и доказа, че е триумфирал над тях.

(4) Неговата вяра е единственото условие да получи Божията прошка.

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1Йоан 1:9).

Ако мислим, че за спасението ни има други условия, то смятаме, че се спасяваме и чрез дела, а не изцяло по благодат.

Увереност

► Как да бъдем сигурни, че сме спасени?

Има хора, които разчитат на чувствата си, но те са променливи и подвеждащи.

Библията ни казва, че можем да сме уверени в нашето спасение (1Йоан 5:13). Можем да сме сигурни, че Бог ни приема. Не е нужно да живеем в страх, защото Божият Дух ни уверява, че сме Божии деца. Апостол Павел говори, че Святият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:15-16).

Можем да имаме пълна увереност и да не се страхуваме от съдния ден. (Прочети 1Йоан 4:17.) Ние имаме много повече от надежда, че един ден ще бъдем приети в небето. Не е достатъчно да вярваме, че спасението е достъпно по принцип. Всеки трябва да е сигурен в собственото си спасение.

Промененият живот е доказателство, че човек е спасен, но в началото това не се вижда. Необходимо е време, за да се проявят резултатите от спасението. Следователно в момента на покаянието промененият живот не е основата на увереността.

Вярващите могат да са сигурни в спасението си, когато знаят, че са следвали библейския път към него. Всеки, който истински се е покаял и е повярвал, така както учи Библията, има право да вярва, че Бог му е простил и го е направил Свое дете.

Онзи, който не се е покаял наистина, но се опитва да се чувства спасен, ще се обърка и може да се заблуди.

Онзи, който (1) се покае истински, (2) повярва на обещанието на Бога в Неговото Слово и приеме свидетелството на Духа, няма да се заблуди. Неговата увереност се основава на Божието Слово, което е абсолютно достоверно. Бог винаги спазва обещанията Си.

Помирение: Означава, че тези, които преди са били врагове, сега са в мир помежду си. При спасението Бог ни примирява със Себе Си и ние имаме мир с Него. (Прочети 2Коринтяни 5:19; Римляни 5:1. Тези стихове говорят за оправданието и помирението.)

Оневиняване: Означава, че започваме на чисто. При спасението греховете ни биват заличени. (Прочети Евреи 8:12.)

Умилостивение: Отнася се до нещо, което се дава, за да се уталожи нечий гняв. При спасението жертвата на Исус отмахва праведния гняв на Бога към нас. (Прочети 1Йоан 2:2.)

Избавление: Означава, че сме освободени от нечия власт. При спасението сме освободени от властта на Сатана и на греха. (Прочети Лука 1:74; Римляни 6:6, 12-18.)

Изкупление: Означава, че за нечия свобода е платена цена. При спасението смъртта на Исус е цената, която е платена, за да бъдем свободни от робството и наказанието на греха. (Прочети Ефесяни 1:7; Тит 2:14.)

Оправдание: Означава, че сме обявени за праведни или невинни. При спасението виновният грешник е счетен за праведен, защото Исус пострада вместо него. (Прочети Римляни 5:1; 2Коринтяни 5:19. Тези стихове говорят за оправданието и помирението.)

Освещение: Означава да станем святи. При спасението виновният грешник бива променен в свято Божие дете. В много от посланията вярващите са наречени „светии.” (Прочети Ефесяни 1:1, Филипяни 1:1, Колосяни 1:2.)

Осиновление: Означава, че някой става законно дете на някого. При спасението ставаме деца на Бога. (Прочети Йоан 1:12; Римляни 8:15.)

Възобновяване / Новораждане: Означава започване на нов живот. При спасе­нието духовният живот на вярващия се възобновява и той започва да живее нов живот. (Прочети Ефесяни 2:1; Йоан 3:3, 5.)

Запечатване: Означава, че нещо е обозначено като нечия собственост. При спасението Святият Дух ни обозначава като притежание на Бога. (Прочети Ефесяни 1:13-14.)

Бележка към водача на курса: Някой от студентите би могъл да обясни този раздел.

Има хора, които, веднага решават, че са спасени, когато чуят, че спасението е по благодат чрез вяра. Те не са преживели истинско покаяние, защото не са осъзнали нуждата от такова. Никога не са се възприемали като грешници, които заслужават Божия съд. Такива хора приемат благодатта като позволение да вършат нещата по техния начин. Те си мислят, че са християни, понеже са приели истината на християнството, въпреки че не са претърпели трансформация. Не са предали волята си на Бога, а само са Го приели като част от живота си, като продължават да следват собствените си желания. Спасителното взаимоотношение с Бога, описано в Библията, не изглежда по този начин.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно спасението” поне два пъти.

Животът, смъртта и възкресението на Исус Христос осигуряват изкупление за греховете на света. Всеки човек е грешен и неспособен сам да се спаси. Всеки грешник, който се покае, може да приеме Божията благодат чрез вяра. Вярващият е простен и избавен от властта на греха и наказанието. Святият Дух превръща вярващия от виновен грешник в свят поклонник на Бога. Няма друг път към спасението. Цялото творение е изкупено и накрая Бог ще го възстанови.

Бележка към водача на курса: Този и следващият раздел не са задължителни. Могат да бъдат разгледани в рамките на курса, ако студентите проявяват интерес към тези теми.

В Стария Завет Бог установява поклонение, при което се принасят жертви. Тези жертви не осигуряват спасение така, както Исус го прави. Библията ни казва, че „не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове” (Евреи 10:4). Защо са се принасяли жертви? Това е форма на поклонение, която символизира бъдещата жертва на Христос (Евреи 10:1).

Това не означава, че спасението е било недостъпно преди времето на Новия Завет. Когато апостол Павел обяснява доктрината за оправдание по благодат чрез вяра, той дава примери с Авраам и Давид, за да покаже, че тази идея не е нова (Римляни 4:1-8). Исус казва, че Никодим трябва знае какво е новорождение, след като е учител на Израил (Йоан 3:10). Павел казва на Тимотей, че старозаветните писания ще го направят мъдър за спасение (2Тимотей 3:15). Следователно благовестието е било достъпно и в Стария Завет, въпреки че не е било описано толкова ясно, колкото в Новия Завет.

Във времената на Стария завет е имало някои, които са разбирали благодатта. Те са били наясно с подробностите за умилостивението или как то работи, но са вярвали, че Бог дава основание за прошка. Жертвите са били формата за изразяване на тази вяра, така както днес имаме начини да се покланяме (например Господната вечеря). Жертвите не са имали стойност, ако не са били придружени от вяра и покорство, по същия начин както и нашето поклонение няма стойност, ако не идва от сърце и живот, предадени на Бога. Псалом 51 и Исая 1:11-18 ни показват, че във времената на Стария Завет покаянието и вярата са били важни.

Псалом 85, който е написан много години преди изкуплението, извършено от Христос, чудесно описва благодатта на Бога и как Той прощава греха. Там се говори за утихването на Божия гняв. В псалом 85:10 четем: „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.” Това е прекрасна картина на спасението чрез изкуплението. Без изкупление милостта на Бога би била ограничена от истината, че сме виновни. Божията праведност ни прави врагове на Бога и прави мира между нас и Него невъзможен. Чрез изкуплението Бог едновременно показва милост и постига справедливост.

Думите спасен и спасение често се срещат в Библията. Те се отнасят не само за личното спасение, за което се говори в този урок, но и за неща, което са били направени в миналото (Ефесяни 2:8), които се случват сега (1Коринтяни 1:18) и ще се случат в бъдеще (Марк 13:13). Концепцията за спасението може да се отнася за отделния човек (върху което се набляга в този урок), но също и за групи хора, като например юдеите (Римляни 1:16), езичниците (Римляни 11:11), нечий дом (Лука 19:9), или семейство (Евреи 11:7), или до спасението на някого от опасност за живота му (Матей 14:30).

Когато Адам и Ева съгрешиха, цялото творение попадна под проклятие (Битие 3:17). Когато спасението бъде завършено, творението също ще бъде възстановено.

Спасението започва с духовно обновяване. Вярващите са избавени от греха и живеят в Божиите благословения, но още не са свободни от физическите последици от проклятието на греха. Телата им все още остаряват и умират.

Природата все още е под проклятието на греха. Не сме виждали света, така както Бог го е създал отначало. Виждаме природа, където е пълно с опасни същества и същества, които са в конфликт едни с други. Много животни умират, за да могат други да живеят.

Наближава времето, когато цялото творение ще бъде обновено (Откровение 21:1; Евреи 1:10-12). Римляни 8:18-25 описва надеждата на християнина за свят, който е свободен от греха.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Псалом 51

• Исая 1:11-18

• Римляни 3:20-26

• Римляни 8:19-25

• Ефесяни 2:1-10

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 8. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Защо за много хора кръстът е оскърбление?

(2) Избройте четири неща, които са валидни за непокаяния грешник.

(3) Защо прошка без умилостивение би опозорила Бога?

(4) Кои две неща, които са уникални за Исус, Го правят подходящ да бъде жертва?

(5) Каква е гледната точка на покаялия се грешник?

(6) В какво вярва този, който има спасителна вяра?

(7) Как да бъдем сигурни, че сме спасени?